Архив на категория: Романтични дестинации

Как да не бъдем романтични в Париж, Милано или Барселона, Прага. Още повече ако едвам сме успели да се откъснем за 2-3 дена от работата и децата.

Втора част на Хонконгската ни история

Макао, Дисниленд и Големия Буда.

Макао е азиатския Лас Вегас. Пълен е с казина, лъскави хотели и туристи. Пътят от Хонконг е само час с малък „турбоджет“ ферибот. Минахме паспортна проверка, защото Макао си е отделна административна единици, също като Хонконг, но е бил под влиянието на португалците, а не на англичаните. В този смисъл е по-неуредено и има графити в подлезите, точно както при нас. Храната е малко по-позната на вид и има вкусни португалски десерти. Градчето се състои от континентална част и два острова Тайпа и Колоан, свързани с мостове, което правеше гледката от автобуса доста живописна.

Много удобно хотелите предлагат безплатен превоз от и до пристанището. Защо ли? Така отиваш направо в техния хотел, дори да не смяташ да оставаш, има много еднодневни туристи като нас, които са дошли да се разходят за малко. И къде се озовахме, мислите? В казиното! Разгледахме няколко от големите вериги хотели като MGM, The Venetian, Lisboa (най-старото казино в Макао)и Wynn. Разходихме се по препълнените малки улички в центъра. Повечето строителство тук беше ниско, така много добре се открояваха огромните лъскави хотели. Всеки с интересното си лоби, един си има скелет на динозавър в реални размери, друг огромен аквариум, трети златна старуя на лъв, пеещи фонтани и какво ли още не. Много е впечатляващо, а и няма как като 80% от приходите на града идват от хазарт и туризъм. На мен ми се струва странно но от 2006 г. Макао изпреварва Лас Вегас с приходи от хазарт.

Явно подценявам богаташите в Азия. А всъщност всеки 7ми в Хонконг е милионер, което обяснява много неща. Например това, че навсякъде има високоговорители и те предупреждават: Пазете се от разстоянието между метрото и перона, не вървете по ескалаторите, ако имате багаж използвайте асансьорите, ако се почувствате зле, свържете се с медицинския персонал тук на ъгъла. Всичко ти се казва, упътват те, когато имаше неработещ ескалатор, имаше човек, който да ни насочи към работещ, въпреки табелите. Много неща бяха уредени като да не трябва дори да се замисляме, а само да следваме.

Единия милион милионери обяснява и защо са всичките стотици магазини за бижута по улиците. Освен Картие, Булгари и Тифани имаше и много китайски марки за бижута, които изглеждаха доста изискани. Една от тях беше CHOW TAI FOOK, имат 82 магазина само в Хонконг.

Така и казината в Макао посред бял ден бяха пълни, може би и с много туристи, които пръскат 200-300 долара и си тръгват, но имаше и такива заседнали на покер масите с безизразни физиономии. Работещи.

This slideshow requires JavaScript.

Един от най-забавните ни дни изкарахме в Дисниленд. Толкова много Мики Мауси не съм виждала и като дете. Първо метрото, което хванахме до Дисниленд беше с прозорци във формата на Мики Маус, вътре имаше статуетки на Снежанка, Доналд Дък и много други приятели от Дисни. Беше интересно, зареждащо и си в едно очакване… което в последствие си заслужаваше. Много мъдро избрахме делничен ден за увеселителния парк, почти нямаше опашки, чакахме по 15-20 минути за атракциите, което си е нищо. Ние дори през повечето време вървяхме из коридорите, предназначени за дългите опашки, които ги нямаше. И много по-добре за нас, защото така успяхме да минем десетина съоръжения, някои повторихме като страшните влакчета. Добре си попищяхме на спейс маунтина и на гризли влакчето. Имаше една страшна гондола, която аз пропуснах, но другите от групата я минаха с кеф, но не повториха :).

Изживяването е страхотно, много весело и малко страшно, но си заслужава, имаше разбира се и доста детски съоръжения, на някои от които, без да знаем какво са, се качихме. Всички бяха забавни, но на мен най-много ми хареса, една количка, която ни вози, а ние контролирахме на къде да се обръща и стреляхме с пистолети по лошите извънземни. Беше яко. Всички се състезават и си надничат в резултатите едни други. В Дисниленд бих отишла отново и отново. Направено е като приказно градче с двореца на Дисни от логото, с много старинни къщички, които са магазинчета за сувенири и ресторантчета. Страхотно е!

This slideshow requires JavaScript.

На остров Лантау, най-големият остров от Хонконг, се намира Дисниленд, новото летище на Хонконг, както и огромна статуя на Буда. Висока 34 метра и тежаща 250 тона, бронзовата статуя е отнела 13 години да се построи. Десетилетия върхът на остров Лантау е бил свещено място за будисти заради манастирът По Лин, построен през 1906г. Но откакто през 1993г е завършена седящата статуя на Буда, обърната на север и с вдигната ръка за да благославя Китайския народ, от тогава това място е и оживен туристически център.

Самата статуя е и музей, но жегата и изкачването на 268те стъпала бяха изпарили желанието ми да разглеждам каквото и да е. Когато стигнахме горе, единствената ми мисъл беше, къде е сладоледа, който ни обещаха :).

Вече хапнала и отпочинала успях да се насладя на красивата гледка от върха. Статуята е много впечатляваща с размерите си. Интересна беше огромната камбана вътре в статуята, която се бие с голямо трупче отстрани.

Основната зала на манастира беше затворена за посетители, но дворчето беше интересно с ограждения за горящ тамян предполагам (големи пръчки вместо свещи). Имаше малки, средни, големи и много големи пръчки, от по метър и нещо, които се забиваха в земята и горяха.

This slideshow requires JavaScript.

Хонконг мога да го гледам и от ниско, и от високо, и от вода – винаги ще ме впечатлява с размерите си, с небостъргачите си и със светлините вечер. Да не забравяме и лъскавите барове на върха на небостъргачите!

Advertisements

Хонконг- градът с най-много небостъргачи в света!

От къде да започна? Много е трудно да се обобщава за този град. Има много интересни факти, които още не съм навързала и не съм си обяснила. Хем е част от Китай, хем няма ограничения на интернета и хората говорят английски. От една страна е чист и подреден, от друга страна хората носят маски срещу праха по улиците. Сградите са високи, а апартаментите много малки. По-голямата част от Хонконг е в планини и резервати, а в града няма паркове и детски площадки. Ще ви споделя видяното, но и ще ви ангажирам с размишленията си по тези въпроси :).

За едно нещо нямам съмнения: Хонконг има най-вълнуващата гледка от небостъргачи, която съм виждала: повече от Ню Йорк или от Дубай. В Хонконг са 36 от 100те най-високи сгради в света! Както споменах, голяма част от територията на този самостоятелен административен район на Китай се заема от резервати, скали и планини със стръмни склонове, което остава много малка част (около 25%) от територията за строителство. Това е и причината за височината на сградите, както и за изключително високите цени на жилищата и оскъдната квадратура на апартаментите. Ние бяхме наели „огромен“ апартамент (не повече от 40 квадрата), състоящ се от две спални, хол, кухня и баня. В спалнята от врата си направо на леглото, има място колкото да минеш до нощтното щкафче (ама настрани), а кухнята беше по-малка от една тоалетна.  Интересно какво ли при тях се води малък апартамент, ако този беше голям.

Посетихме Хонконг в периода на бурите и тайфуните, за наша радост такива не преживяхме, а само ни поваля за кратко. Но дори и дъждът не успя да ни разхлади. Температурите не паднаха под 28 градуса, а влажността под 79%. Докато излезеш навън и вече си мокър от влагата, опитваш се да се скриеш на сянка в някое кафе, но там работи климатика здраво, и замръзваш за секунди. Научихме се да си носим по една връхна дреха в чантата.

Пътувахме 11 часа с нощен полет през Мюнхен. Неуспяхме да поспим заради турболенция. И виното не помогна. Заобикаляхме бури, от прозореца ни премигваха светкавици, беше много страшно.

Най-накрая кацнахме благополучно в Хонконг, взехме си багажа и към такситата. Знаехме, че те са най-евтиния и удобен транспорт тук. Уви не случихме на шофьор. Пътувахме час и нещо, обиколихме няколко пъти острова, свързахме шофьора с хазяйката ни, но нищо. Накрая ние поискахме да слезем и сами да си намерим сградата по GPS-а на телефоните. На връщане вече не направихме тази грешка и избрахме метрото до летището и за около 10 евро след 25 минути бяхме там.

За разлика от шофьора на таксито другите хора говореха английски. Някои повече, други по-малко, но като цяло в 90% от случаите комуникацията се развиваше в правилната посока, а в другите 10% се озовавахме на обратната страна на острова и със 100тина хонконгски долара по-малко :).

Влиянието на англичаните през последните 150 години силно се усеща в Хонконг. Не само в това, че английският е официален език, но и с това, че движението е на обратно и че имат собствена парична единица: хонконгски долар, който е приблизително 1/10та от еврото. Също така хубаво е, че има разнообразие от чужди ресторанти и заведения за бързо хранене. Така че, ако не ви се яде китайско или „традиционно“, както те го наричат, можете да си похапвате в италиански, френски или непалки, ако щете, ресторанти. Всяка сутрин закусвахме в любимото ни от Великобритания „Прет а маже“. Отново беше на ниво.

Още първия ден се качихме на туристическите автобуси Биг Бъс. Удобни са, защото правят обиколка на всички забележителности и така си набелязахме какво да разгледаме през следващите дни. Но не разчитайте на точността им, ние упорито си почакахме час и нещо в жегата преди да се откажем от тях и да си вземем такси.

Едно от забележителностите на Хонгконг, които посетихме беше плаващият ресторант Джъмбо. До него стигнахме с малка лодка, управлявана от възрастен китаец или хонконец, който ни кимаше усмихнато, че разбира какво му говорим, дори и когато не му говорихме.

Учудващо, за плаващ ресторант, този беше много стабилен. Гледката разкошна, храната или по-точно китайското беше много вкусно, а обслужването най-доброто, на което попаднахме в Хонконг. Чувала бях, че обслужването в Азия е най-доброто в света. Бих казала не и това в Хонконг. В повечето ресторанти там автоматично добавяха 10% към сметката за сервиз. Това водеше до занижено качество на обслужването: често забравяха части от поръчката, не бяха любезни, разливаха чай по масата и това, което беше много неприятно, но явно е част от културата им, е след като ти дадат сметката да стоят до главата ти, втренчени в теб докато я платиш?!? От друга страна, интересен факт беше, че ни подаваха рестото и покупките с две ръце. Това означавало, че това, което даваш е от сърце.

Друго странно за Хонконг беше силната миризма по улиците. От многото ресторантчета и магазинчета за сушена риба, чай и подправки лъхат силни миризми, които заради жегата стават още по-неприятни. Повечето хора не обръщаха такова внимание на миризмата по улиците, защото най-вероятно са свикнали с нея. Но така или иначе ние не прекарвахме времето си само по улиците. От време на време влизахме да разгледаме уникално скъпите им магазини.

И така, да си говорим за пазар…Можем само да си говорим, защото от тези огромни търговски центрове, които заемаха поне първите 3-4 етажа от всяка сграда бяха пълни само с най- най-лъскавите бутици, то не бяха Картие, Тифани, Армани, Бос и пак Картие, Ролекс и пак Картие…. Е толкова магазини на Картие в един град сигурно няма никъде другаде. С голямо учудване установих, че всички тези магазини са пълни или ако не пълни, то имаше хора даващи си вид, че пазаруват там. Като заглеждах хората по улиците, в метрото, изглеждаха, нормални, скромни, облечени в удобни дрехи за разходка или в общоприетото офис облекло. Решихме, че трябва да има и друг вид магазини, нормалните, но такива не видяхме. Но за сметка на това посетихме онези алъж вериж пазари, където е обидно да купиш стока без да се пазариш.

Оставихме истинския пазар за последния ден. Намерихме „Женския пазар“, така наистина се казваше. Това е раят за туристи: имаше сувенири, имитации на чанти, часовници, дрехи, обувки, 3D калъфчета за телефони и какво ли още не. За без пари можте да се сдобиете с часовник Ролекс, чанта Луи Витон, тениска Поло и маратонки Найк. Дори се опитват да ви убедят, че стоките са истински и първоначалните им цени са доста близка до тези на самите марки. Веднъж започне ли играта с надлъгването, може да се стигне до 1/10та от първоначално обявената цената. Целият процес е много интересен да се наблюдава.

А ако сте от артистичния тип, може да се вживеете в сценката и да се позабавлявате на изкусната игра на търговците, хванали по една елка, уж смятайки каква отстъпка да ви дадат, така че, те да не са на загуба. Когато не се съгласите с цената им и си дадете вид, че сте се отказали, те тръгват след вас и ви подвикват, ако усетят колебание, дотърчават след вас и ви дърпат да се върнете и започва втората фаза от преговарянето. Сега вече ви обявяват цена само с една идея по-висока от вашата, ако и тази не мине се съгласяват до където вие сте паднали. Но се държат все едно, че сте ги прецакали и че само сега и само днес са склонни да ви направят отстъпка защото сте им симпатични, сте им първите клиенти и подобни. Всеки продавач си имаше собствена стратегия за пазарлък, няма да ми стигне времето да ви разказвам историята на нашите сувенири.

Още един интересен факт беше липсата на деца по улиците, в метрото, ресторантите и търговските центрове, просто не виждахме деца. Вярно е, че в Китай има ограничение за едно дете на семейство, но в Хонконг това не важи и все пак нямаше деца. Едно обяснение би било, че Хонконг не е подходящ за отглеждане на деца, има много смог, климатът е горещ и няма площадки за игра пред блоковете, както ние сме свикнали. Или хората с деца предпочитат да живеят на други, по-спокойни и удобни за деца места. Второто ми предположение е, че тези детски градини, просто са на високите етажи на сградите и имат пригодени на терасите детски съоръжения и места за игра. Всичко е възможно.

Сега идваме на любимото ми място от Хонконг и предполагам любимото на всички, които са били тук: баровете по покривите на небостъргачите. Ние бяхме само на две от многото такива места. НЕВЕРОЯТНО! Цял Хонконг нощем свети с какви ли не светлини, всяка сграда има хиляди лампички, които правят светлинното шоу велико. Няма симетрия или синхрон, всяка сграда за себе си, но коя от коя по-интересна. Гледаш и неможеш да се нагледаш. Пиеш си коктейлче в изискан бар, говориш си с приятели, сякаш е обикновен делничен ден (след работа), обсъждаш високите цени, нелюбезния келнер, но отместиш ли поглед, си като на кино. Всичко около теб е в небостъргачи. Тази гледка си заслужава и дългия полет, и жегата 🙂

This slideshow requires JavaScript.

Има още много за разказване, но мисля да го оставя за следващия път. Тогава ще ви покажа и снимки от голямата статуя на Буда, разходката ни до Макао, и прекрасния ден, който си изкарахме в Дисниленд Хонконг. А до тогава наслаждавайте се на прохладното време.

Париж – романтичен, величествен, неустоим…

Париж, за повечето хора е Айфеловата кула. За тези, които са го посетили обаче, Айфеловата кула е една много малка част от този изумително красив, подреден, аристократичен и в същото време пъстър, шумен и артистичен град.

This slideshow requires JavaScript.

От логистична страна искам да спомена, че пътувахме с Wizzair на доста прилична цена. Отседнахме на квартира, която намерихме от www.airbnb.com. Хотелите в Париж са леко скъпи, а този сайт предлага много изгодни квартири. Ние дори не видяхме нашия домакин. Тъй като пристигнахме късно вечерта, хазяинът ни беше оставим ключ под изтривалката. На тръгване и ние направихме същото. Квартирата ни беше в квартал Люксембург – много приятна част на Париж.

Имахме 4 дена, за които успяхме да видим голяма част от забележителности, без да бързаме, наслаждавайки се на живота в Париж. Закусвахме кроасани, разхождaхме се по известни булеварди като Шанс Елизе и Риволи. Насладихме се на уникално красивите градини на Версай, Тюйлери и Люксембург.

Качихме се на Айфеловата кула, Триумфалната арка и на Базиликата Сакр Кьор. Влязохме в Катедралата Нотр Дам на остров Сите. Видяхме дворците Трокадеро, Пале Роял, Версай, Лувъра, двореца хотел „Крийон“ и много други. Почти всяка сграда в Париж в един момент е била дворец.

Двете места, които най-силно ме впечатлиха бяха Триумфалната арка и градините на Версай.

Посетихме арката на залез слънце, както ни бяха посъветвали приятели. И не сгрешихме. Дванайсет осветени булеварда се събират в площад Шарл Дьо Гол като звезда. По средата на площада се издига 40 метрова арка, чийто строеж е възложен от Наполеон Бонапарт в чест на всички воювали и загинали за Франция във войните на Първата френска република и Наполеоновите войни. От Триумфалната арка има невероятна гледка към Айфеловата кула, осветена с 20 000 лампи премигащи в златиста светлина. Вижда се цял Париж с движението по улиците, светлините от сградите, малките хора…

Другото нещо, което никога няма да забравя от Париж са градините на Версай или по точно, градините на Малкия Трианон. Това са най-изящните градини, които съм виждала. Все едно сте попаднали в приказка. Малкият Трианон е първоначално построен за Мадам дьо Помпадур, една от фаворитките на крал Луи XV. След това Луи XVI, подарява двореца и прилежащата градина на своята съпруга, Мария -Антоанета. Тя го устройва като свое място, където да избягва строгия етикет на френския двор по онова време. Сега се нарича „селцето на кралицата“.

Препоръчвам горещо да се разходите до върха Монмартр, където е разположена Базиликата Сакр Кьор. От площадката пред базиликата се открива панорамна гледка към целия град. Може да се качите до камбанарията, висока 84 метра и да видите една от най-големите камбани в света, тежаща 19 тона.

Внимавайте, заредете се с много вода, защото повечето забележителности в Париж, нямат асансьори, а стълбите са много. Но това само прави гледката от върха да си заслужава още повече.

Докато сте в квартала на художниците Монмартр посетете и известното кабаре Мулен Руж (червената мелница).

Има много още много какво да се види, не пропускайте площад Конкорд, Операта (Пале Гарние) и църквата Сен Шапел.

Ако не ви остане време за всичко ще се върнете пак!