Архив на: tsvetentze

Хидропарк Вятърните Мелници

Хидропарк Вятърните Mелници се намира на 20 км от София, на много лесно и удобно място по подбалканския път. В събота без трафик стигнахме за 40 минути – все пак излизането от София си е половината време.

Първото ни впечатление беше много добро. Голям нов комплекс. Имаше много място за паркиране в поляните срещу него, малко неуредено, но сред природата. Все повече приятели ни препоръчваха комплекса като приятно място за събото-неделна разходка с деца. Знаехме, че има басейни и площадки за деца, какво друго му трябва на човек през лятото?

Всъщност мястото е много голямо. Има си цяло езеро, където може да се лови риба и да се кара водно колело. Но основно ние използвахме басейните. Имаше и детски, което е чудесно забавление за малките. Комплексът предлага много удобства: шезлонги с дюшечета (а не такива, на които като легнеш и на всеки 2 минути трябва си променяш позата за да не ти ръби или да ти спре кръвообращението в някои части на тялото), хамаци (достатъчно за да има свободни дори в пиково време) и романтични пейки-люлки за двама с гледка към езерото.

This slideshow requires JavaScript.

За наша радост мястото беше пълно само на около 2/3 от капацитета си. Не трябваше да се борим за свободни хамаци или за място в басейна.

Таксата вход не е висока, ако искаш само да се излегнеш на някоя люлка и да гледаш езерото, си плащаш по 3 лева на човек. За басейна беше по 10 лева за възрастни. Цените на всички услуги ги има на сайта им.

Комплексът предлага също: риболов, разходка с водно колело, с хеликоптер, с АТВ, конна езда, стрелба с лък и други приключения.  Не пробвахме нищо от изброените защото беше много жега. Предполагам, че когато се разхлади преживяването ще е много приятно и може да опитаме.

Този път си стояхме в и край басейните, водата беше малко хладка според мен, но на детето му хареса и не искаше да излиза. Изкарахме си по-голямата част от престоя излегнати на шезлонгите с разхладителна напитка в ръка и в приятна компания. Редувахме се кой да тича след детето – нямаше как да оставим 2 годишно да си играе само около басейна :).

Всичко хубаво, но накрая в ресторанта ни развалиха доброто впечатление от комплекса като ни накараха да чакаме половин час за сметката, след като няколко пъти им напомняхме. Също така не ни донесоха част от поръчката, но после си я маркираха в сметката. Изложиха се на финала. Явно персоналът не им достига. Все пак трябва да призная, че храната беше много вкусна.

Като цяло сме доволни и бихме повторили с надеждата, че ситуацията с ресторанта няма да се повтори, но кой знае.

Ако вече сте били там или този пост ви е дал идеята да отидете, ще се радвам да споделите и вашите впечатленията!

Advertisements

Втора част на Хонконгската ни история

Макао, Дисниленд и Големия Буда.

Макао е азиатския Лас Вегас. Пълен е с казина, лъскави хотели и туристи. Пътят от Хонконг е само час с малък „турбоджет“ ферибот. Минахме паспортна проверка, защото Макао си е отделна административна единици, също като Хонконг, но е бил под влиянието на португалците, а не на англичаните. В този смисъл е по-неуредено и има графити в подлезите, точно както при нас. Храната е малко по-позната на вид и има вкусни португалски десерти. Градчето се състои от континентална част и два острова Тайпа и Колоан, свързани с мостове, което правеше гледката от автобуса доста живописна.

Много удобно хотелите предлагат безплатен превоз от и до пристанището. Защо ли? Така отиваш направо в техния хотел, дори да не смяташ да оставаш, има много еднодневни туристи като нас, които са дошли да се разходят за малко. И къде се озовахме, мислите? В казиното! Разгледахме няколко от големите вериги хотели като MGM, The Venetian, Lisboa (най-старото казино в Макао)и Wynn. Разходихме се по препълнените малки улички в центъра. Повечето строителство тук беше ниско, така много добре се открояваха огромните лъскави хотели. Всеки с интересното си лоби, един си има скелет на динозавър в реални размери, друг огромен аквариум, трети златна старуя на лъв, пеещи фонтани и какво ли още не. Много е впечатляващо, а и няма как като 80% от приходите на града идват от хазарт и туризъм. На мен ми се струва странно но от 2006 г. Макао изпреварва Лас Вегас с приходи от хазарт.

Явно подценявам богаташите в Азия. А всъщност всеки 7ми в Хонконг е милионер, което обяснява много неща. Например това, че навсякъде има високоговорители и те предупреждават: Пазете се от разстоянието между метрото и перона, не вървете по ескалаторите, ако имате багаж използвайте асансьорите, ако се почувствате зле, свържете се с медицинския персонал тук на ъгъла. Всичко ти се казва, упътват те, когато имаше неработещ ескалатор, имаше човек, който да ни насочи към работещ, въпреки табелите. Много неща бяха уредени като да не трябва дори да се замисляме, а само да следваме.

Единия милион милионери обяснява и защо са всичките стотици магазини за бижута по улиците. Освен Картие, Булгари и Тифани имаше и много китайски марки за бижута, които изглеждаха доста изискани. Една от тях беше CHOW TAI FOOK, имат 82 магазина само в Хонконг.

Така и казината в Макао посред бял ден бяха пълни, може би и с много туристи, които пръскат 200-300 долара и си тръгват, но имаше и такива заседнали на покер масите с безизразни физиономии. Работещи.

This slideshow requires JavaScript.

Един от най-забавните ни дни изкарахме в Дисниленд. Толкова много Мики Мауси не съм виждала и като дете. Първо метрото, което хванахме до Дисниленд беше с прозорци във формата на Мики Маус, вътре имаше статуетки на Снежанка, Доналд Дък и много други приятели от Дисни. Беше интересно, зареждащо и си в едно очакване… което в последствие си заслужаваше. Много мъдро избрахме делничен ден за увеселителния парк, почти нямаше опашки, чакахме по 15-20 минути за атракциите, което си е нищо. Ние дори през повечето време вървяхме из коридорите, предназначени за дългите опашки, които ги нямаше. И много по-добре за нас, защото така успяхме да минем десетина съоръжения, някои повторихме като страшните влакчета. Добре си попищяхме на спейс маунтина и на гризли влакчето. Имаше една страшна гондола, която аз пропуснах, но другите от групата я минаха с кеф, но не повториха :).

Изживяването е страхотно, много весело и малко страшно, но си заслужава, имаше разбира се и доста детски съоръжения, на някои от които, без да знаем какво са, се качихме. Всички бяха забавни, но на мен най-много ми хареса, една количка, която ни вози, а ние контролирахме на къде да се обръща и стреляхме с пистолети по лошите извънземни. Беше яко. Всички се състезават и си надничат в резултатите едни други. В Дисниленд бих отишла отново и отново. Направено е като приказно градче с двореца на Дисни от логото, с много старинни къщички, които са магазинчета за сувенири и ресторантчета. Страхотно е!

This slideshow requires JavaScript.

На остров Лантау, най-големият остров от Хонконг, се намира Дисниленд, новото летище на Хонконг, както и огромна статуя на Буда. Висока 34 метра и тежаща 250 тона, бронзовата статуя е отнела 13 години да се построи. Десетилетия върхът на остров Лантау е бил свещено място за будисти заради манастирът По Лин, построен през 1906г. Но откакто през 1993г е завършена седящата статуя на Буда, обърната на север и с вдигната ръка за да благославя Китайския народ, от тогава това място е и оживен туристически център.

Самата статуя е и музей, но жегата и изкачването на 268те стъпала бяха изпарили желанието ми да разглеждам каквото и да е. Когато стигнахме горе, единствената ми мисъл беше, къде е сладоледа, който ни обещаха :).

Вече хапнала и отпочинала успях да се насладя на красивата гледка от върха. Статуята е много впечатляваща с размерите си. Интересна беше огромната камбана вътре в статуята, която се бие с голямо трупче отстрани.

Основната зала на манастира беше затворена за посетители, но дворчето беше интересно с ограждения за горящ тамян предполагам (големи пръчки вместо свещи). Имаше малки, средни, големи и много големи пръчки, от по метър и нещо, които се забиваха в земята и горяха.

This slideshow requires JavaScript.

Хонконг мога да го гледам и от ниско, и от високо, и от вода – винаги ще ме впечатлява с размерите си, с небостъргачите си и със светлините вечер. Да не забравяме и лъскавите барове на върха на небостъргачите!

По-лесно е да си месояден

След 10 дена без месо имам да споделя следния прогрес:

1. Един килограм по-лека

2. Ентусиазирана за още експерименти

Има обаче и един минус, че трябва да мисля какво да ям. Когато съм навън и много гладна, просто искам да захапя един сандвич, но няма как да стане. Оглеждам се за бутка за сандвичи, да, има две наблизо, отивам и питам за сандвич без месо, а човекът ме изглежда все едно съм марсианка. На второто място дори не питам. Ами сега. Да ям пак кроасан с шоколад, както на закуска, не върви. Другата ми опция е брускети. По-добре гладна.

Не им е лесно на вегетарианците. Сигурно като свикне човек да си планира храната, не е такава тежест. Но за някой като мен, който е свикнал да хапва каквото има, се оказа проблем.

Ако искаш да знаеш какво ядеш и да го контролираш се налага да отделяш време за това. Човек има много неща, за които да мисли: за изправената си стойка, да контролира гласа си докато говори, да забелязва нещата, които се случват около него, да не забрави да мине през аптеката след работа, да вземе децата от детска градина, да полее цветята и от това, че трябва да мислим малко повече за вечерята, която ще подготвим може би няма да направи голяма разлика. Поне според майка ми, мозъкът ни не прегрява от много мислене, а така само го развиваме 🙂

В интерес на истината на мен ми хареса да не ям месо. Храната беше лека и аз се чувствах добре. Следващото предизвикателство е да намаля млечните продукти. Още не съм се отказала напълно от месото. Смятам само да го намаля до 2-3 пъти седмично, когато нямам избор и месото е най-лесната храна. Ако усетя глад за месо, ще хапвам. Трябва да обръщаме внимание на тялото си и да подбираме храната си.

Да си дойдем на темата за здравословното

От всякъде чувам, че месото и млечните продукти трябва да се откажат напълно. Но как да стане това като сме свикнали поне обед и вечер да похапваме месо, а млякото и сиренето присъстват на масата ни още по-често. За мен пълното отказването ми се струва невъзможно, а и здравословната страна на това ми е още под въпрос. Нали месото и млечните продукти съдържат специфични аминокиселини, които трудно се набавят с растителни храни. Разбира се, това не е невъзможно, трябва само добре да подбираме храната си, за да си набавим тези аминокиселини. Което от своя страна си заслужава, ако няма да приемаме и токсините, които са в месото.

Защо е вредно месото? Освен, че съдържа токсини, месото трудно се разгражда и е причина за гнилостни процеси в стомаха, което води до ракови заболявания след време. Колкото и силно да звучи, хората не се стряскат от такава информация, защото всички ядат месо, ако аз ще живея малко, то и другите ще живеят толкова. Стадното чувство е много силно развито в нашето общество. Но и когато нещо е модерно като здравословното хранене, пак не му обръщат внимание щом се изисква от тях усилие или се съсредоточават в едно нещо например отказват газираните напитки или заместват обикновената морска сол с хималайска и смятат че са изпълнили своя дял от здравословното.

Да не се лъжем, аз също съм от тези хора, отказала съм се от нещо вредно, но и много други такива вредни хранителни навици си ги пазя като че ще свърши света ако не изям нещо сладко след вечеря или ако нямам бисквитка с кафето сутрин.

И все пак трябва да започнем от някъде и затова съм решила да изготвя едноседмично меню без месо. Знам, че постещите издържат 40 дена без месо, но за мен ще е постижение и една седмица. Не ви давам идеи да ставате вегетарианци. Казвам, че е хубаво човек да разнообразява менюто си и точно сега в сезона на пресните зеленчуци и плодове това би било най-удачно.

И така с моя „огромен“ опит в готвенето, събрах най-лесните и бързи безместни ястия, за които се сещам:

Понеделник
Обяд: ориз с коприва, морковче, пресен лук и джоджен
Вечеря: омлет със сирене и салата

Вторник
Обяд: риба и салата
Вечеря: леща

Сряда
Обяд: броколи на пара със сирена
Вечеря: печени картофи с масло и подправки

Четвъртък
Обяд: ризото с гъби
Вечеря: зеленчуци на пара

Петък
Обяд: риба със салата
Вечеря: огретен с картофи

Закуските оставам на вас, всеки си има сутрин своите навици, някои пият кафе с кроасан, други хапват баничка с боза или мляко с овесени ядки, аз бих препоръчала пресните плодове или сок от пресни плодове.

Салатите са по ваш вкус, сега има всичко: зеле, моркови, домати, краставици, пипер, царевица. Моята любима е домати с моцарела и пресен босилек. Внимавайте със зелето и моркови на вечеря защото трудно се смилат и по-добре да ги хапвате през деня. Това по принцип се отнася за всички сурови зеленчуци, добре е да има поне 2-3 часа от хапването им преди лягане. За рибките да не пропусна, предпочитайте по-малките, те са по-ниско съдържание на живак например пъстърва, скумрия, бяла риба, хек и сьомга.

Хайде до уикенда ще пиша как е минала седмицата и дали съм удържала без крехка свинска пържолка.

Хонконг- градът с най-много небостъргачи в света!

От къде да започна? Много е трудно да се обобщава за този град. Има много интересни факти, които още не съм навързала и не съм си обяснила. Хем е част от Китай, хем няма ограничения на интернета и хората говорят английски. От една страна е чист и подреден, от друга страна хората носят маски срещу праха по улиците. Сградите са високи, а апартаментите много малки. По-голямата част от Хонконг е в планини и резервати, а в града няма паркове и детски площадки. Ще ви споделя видяното, но и ще ви ангажирам с размишленията си по тези въпроси :).

За едно нещо нямам съмнения: Хонконг има най-вълнуващата гледка от небостъргачи, която съм виждала: повече от Ню Йорк или от Дубай. В Хонконг са 36 от 100те най-високи сгради в света! Както споменах, голяма част от територията на този самостоятелен административен район на Китай се заема от резервати, скали и планини със стръмни склонове, което остава много малка част (около 25%) от територията за строителство. Това е и причината за височината на сградите, както и за изключително високите цени на жилищата и оскъдната квадратура на апартаментите. Ние бяхме наели „огромен“ апартамент (не повече от 40 квадрата), състоящ се от две спални, хол, кухня и баня. В спалнята от врата си направо на леглото, има място колкото да минеш до нощтното щкафче (ама настрани), а кухнята беше по-малка от една тоалетна.  Интересно какво ли при тях се води малък апартамент, ако този беше голям.

Посетихме Хонконг в периода на бурите и тайфуните, за наша радост такива не преживяхме, а само ни поваля за кратко. Но дори и дъждът не успя да ни разхлади. Температурите не паднаха под 28 градуса, а влажността под 79%. Докато излезеш навън и вече си мокър от влагата, опитваш се да се скриеш на сянка в някое кафе, но там работи климатика здраво, и замръзваш за секунди. Научихме се да си носим по една връхна дреха в чантата.

Пътувахме 11 часа с нощен полет през Мюнхен. Неуспяхме да поспим заради турболенция. И виното не помогна. Заобикаляхме бури, от прозореца ни премигваха светкавици, беше много страшно.

Най-накрая кацнахме благополучно в Хонконг, взехме си багажа и към такситата. Знаехме, че те са най-евтиния и удобен транспорт тук. Уви не случихме на шофьор. Пътувахме час и нещо, обиколихме няколко пъти острова, свързахме шофьора с хазяйката ни, но нищо. Накрая ние поискахме да слезем и сами да си намерим сградата по GPS-а на телефоните. На връщане вече не направихме тази грешка и избрахме метрото до летището и за около 10 евро след 25 минути бяхме там.

За разлика от шофьора на таксито другите хора говореха английски. Някои повече, други по-малко, но като цяло в 90% от случаите комуникацията се развиваше в правилната посока, а в другите 10% се озовавахме на обратната страна на острова и със 100тина хонконгски долара по-малко :).

Влиянието на англичаните през последните 150 години силно се усеща в Хонконг. Не само в това, че английският е официален език, но и с това, че движението е на обратно и че имат собствена парична единица: хонконгски долар, който е приблизително 1/10та от еврото. Също така хубаво е, че има разнообразие от чужди ресторанти и заведения за бързо хранене. Така че, ако не ви се яде китайско или „традиционно“, както те го наричат, можете да си похапвате в италиански, френски или непалки, ако щете, ресторанти. Всяка сутрин закусвахме в любимото ни от Великобритания „Прет а маже“. Отново беше на ниво.

Още първия ден се качихме на туристическите автобуси Биг Бъс. Удобни са, защото правят обиколка на всички забележителности и така си набелязахме какво да разгледаме през следващите дни. Но не разчитайте на точността им, ние упорито си почакахме час и нещо в жегата преди да се откажем от тях и да си вземем такси.

Едно от забележителностите на Хонгконг, които посетихме беше плаващият ресторант Джъмбо. До него стигнахме с малка лодка, управлявана от възрастен китаец или хонконец, който ни кимаше усмихнато, че разбира какво му говорим, дори и когато не му говорихме.

Учудващо, за плаващ ресторант, този беше много стабилен. Гледката разкошна, храната или по-точно китайското беше много вкусно, а обслужването най-доброто, на което попаднахме в Хонконг. Чувала бях, че обслужването в Азия е най-доброто в света. Бих казала не и това в Хонконг. В повечето ресторанти там автоматично добавяха 10% към сметката за сервиз. Това водеше до занижено качество на обслужването: често забравяха части от поръчката, не бяха любезни, разливаха чай по масата и това, което беше много неприятно, но явно е част от културата им, е след като ти дадат сметката да стоят до главата ти, втренчени в теб докато я платиш?!? От друга страна, интересен факт беше, че ни подаваха рестото и покупките с две ръце. Това означавало, че това, което даваш е от сърце.

Друго странно за Хонконг беше силната миризма по улиците. От многото ресторантчета и магазинчета за сушена риба, чай и подправки лъхат силни миризми, които заради жегата стават още по-неприятни. Повечето хора не обръщаха такова внимание на миризмата по улиците, защото най-вероятно са свикнали с нея. Но така или иначе ние не прекарвахме времето си само по улиците. От време на време влизахме да разгледаме уникално скъпите им магазини.

И така, да си говорим за пазар…Можем само да си говорим, защото от тези огромни търговски центрове, които заемаха поне първите 3-4 етажа от всяка сграда бяха пълни само с най- най-лъскавите бутици, то не бяха Картие, Тифани, Армани, Бос и пак Картие, Ролекс и пак Картие…. Е толкова магазини на Картие в един град сигурно няма никъде другаде. С голямо учудване установих, че всички тези магазини са пълни или ако не пълни, то имаше хора даващи си вид, че пазаруват там. Като заглеждах хората по улиците, в метрото, изглеждаха, нормални, скромни, облечени в удобни дрехи за разходка или в общоприетото офис облекло. Решихме, че трябва да има и друг вид магазини, нормалните, но такива не видяхме. Но за сметка на това посетихме онези алъж вериж пазари, където е обидно да купиш стока без да се пазариш.

Оставихме истинския пазар за последния ден. Намерихме „Женския пазар“, така наистина се казваше. Това е раят за туристи: имаше сувенири, имитации на чанти, часовници, дрехи, обувки, 3D калъфчета за телефони и какво ли още не. За без пари можте да се сдобиете с часовник Ролекс, чанта Луи Витон, тениска Поло и маратонки Найк. Дори се опитват да ви убедят, че стоките са истински и първоначалните им цени са доста близка до тези на самите марки. Веднъж започне ли играта с надлъгването, може да се стигне до 1/10та от първоначално обявената цената. Целият процес е много интересен да се наблюдава.

А ако сте от артистичния тип, може да се вживеете в сценката и да се позабавлявате на изкусната игра на търговците, хванали по една елка, уж смятайки каква отстъпка да ви дадат, така че, те да не са на загуба. Когато не се съгласите с цената им и си дадете вид, че сте се отказали, те тръгват след вас и ви подвикват, ако усетят колебание, дотърчават след вас и ви дърпат да се върнете и започва втората фаза от преговарянето. Сега вече ви обявяват цена само с една идея по-висока от вашата, ако и тази не мине се съгласяват до където вие сте паднали. Но се държат все едно, че сте ги прецакали и че само сега и само днес са склонни да ви направят отстъпка защото сте им симпатични, сте им първите клиенти и подобни. Всеки продавач си имаше собствена стратегия за пазарлък, няма да ми стигне времето да ви разказвам историята на нашите сувенири.

Още един интересен факт беше липсата на деца по улиците, в метрото, ресторантите и търговските центрове, просто не виждахме деца. Вярно е, че в Китай има ограничение за едно дете на семейство, но в Хонконг това не важи и все пак нямаше деца. Едно обяснение би било, че Хонконг не е подходящ за отглеждане на деца, има много смог, климатът е горещ и няма площадки за игра пред блоковете, както ние сме свикнали. Или хората с деца предпочитат да живеят на други, по-спокойни и удобни за деца места. Второто ми предположение е, че тези детски градини, просто са на високите етажи на сградите и имат пригодени на терасите детски съоръжения и места за игра. Всичко е възможно.

Сега идваме на любимото ми място от Хонконг и предполагам любимото на всички, които са били тук: баровете по покривите на небостъргачите. Ние бяхме само на две от многото такива места. НЕВЕРОЯТНО! Цял Хонконг нощем свети с какви ли не светлини, всяка сграда има хиляди лампички, които правят светлинното шоу велико. Няма симетрия или синхрон, всяка сграда за себе си, но коя от коя по-интересна. Гледаш и неможеш да се нагледаш. Пиеш си коктейлче в изискан бар, говориш си с приятели, сякаш е обикновен делничен ден (след работа), обсъждаш високите цени, нелюбезния келнер, но отместиш ли поглед, си като на кино. Всичко около теб е в небостъргачи. Тази гледка си заслужава и дългия полет, и жегата 🙂

This slideshow requires JavaScript.

Има още много за разказване, но мисля да го оставя за следващия път. Тогава ще ви покажа и снимки от голямата статуя на Буда, разходката ни до Макао, и прекрасния ден, който си изкарахме в Дисниленд Хонконг. А до тогава наслаждавайте се на прохладното време.

Дами, не си признавайте пред мъжете, че не можете да готвите!

Дали ще е съпруг, гадже или колега, когато един мъж разбере, че нямате магически способности в кухнята, това не веднъж ще се превърне в аргумент защо не иска да изхвърли боклука или да ви закара на работа. 🙂

Ние не, че не можем да готвим, просто няма смисъл да го правим по цял ден. Но мъжете трябва да знаят че можем, техните майки могат и за да си спестим реплики от рода „ А майка ми какъв миш-маш прави…!“ трябва да ги оставяме с впечатлението, че и ние можем, дори да се налага да използваме малки хитринки.

Модерната жена казва: „Аз не готвя. Не ми се отдава. Нямам време“ и е горда от това си „качество“. Обаче, ако някой мъж и каже: „Ти не можеш да сготвиш едни яйца“ е тогава вече става лошо: “ Не мога да готвя ли? Каквото поискаш ще ти сготвя!“ И тогава започва едно звънене на телефони: “Мамо, колко време се варят яйца? или „Бабо, ти как ги правеше онези сърмички?“

Дами, знам, мислите си, че в днешно време не се очаква от жените да готвим, че ще минем набързо през Карфур и ще си вземем сготвено, още топло или ще си поръчаме пици. Много са възможностите и ни една не включва мотаене в кухнята два часа след работа. Така е, но не трябва и да си признаваме пред мъжете, че не можем да готвим, защото това ще ни се връща. Когато някой ден му кажете „Ти никъде не ме водиш на почивка“, той ще ви каже: „А ти пък не ми готвиш“. 🙂

Знайте, че можем и с много малко да създадем впечатление, че ни бива и в тази област. Има хитринки, които можем да ползваме без да ни разкрият.

Една приятелка преди време ми разказваше как готви мусака: изсипва две консерви мусака от магазина в тава, слага заливка и пече 10 мин. Ето ви един час готвене спестено!

Друг начин е да впечатлите публиката със сложно ястие, на което всеки да ви завиди и да не се съмнява в готварските ви умения. Сега е времето и аз да се похваля с една торта, която правих наскоро. Гостите ми си облизаха пръстите и всички останаха с впечатлението, ще съм майстор готвач.

Викат и 7 минутната торта! Не е мой патент, а на колежка на майка ми, нейна приятелка, сестра и…..

Купувате шоколадов блат за торта нарязан на три, буркан течен шоколад по-големичък, кофичка заквасена сметана и прясно мляко. Разбърквате шоколада и сметаната и ако обичате сложете и натрошени лешници.  Слагате блат, заливате с малко мляко, мажете с 1/3 от сместа, после пак блат с мляко, после втората 1/3 от сместа и пак блат и останалата 1/3та. Гледайте последната да е най-голямата 1/3 за да ви стигне и за отстрани :). Декорирате с плодове, ядки, бонбони, бисквити или каквото ви харесва и воала и мате вкусна красива домашна торта!!!

This slideshow requires JavaScript.

В крайна сметка, обаче, ако мъжете си мислят, че не можем да готвим, поне няма да ни карат да го правим.

Защо французите са по-слаби?

Винаги съм си мислила, че американците са дебели, а ние българите сме слаби. Това беше преди да отида на екскурзия до Париж.

Странно, но факт, французите са слаби и мъжете, и жените. По-слаби от българите в пъти.

Paris

Paris

Първото ми обяснение беше в това, че ходят повече, нямат асансьори в сградите, а те са четири-пет етажни поне. Нямат ескалатори в метрото. Искат, неискат изкачват стълби.

Но истината не е само в стълбите, а в по-малкото количество храна. Може да е клише, но това е истината. Всеки си мисли, че сигурно има някаква тайна, нещо различно в климата, храната или начина им на живот. Има много разлики между нас и тях, но основната причина те да изглеждат добре е по-малкото количество храна и може би, чувството им за естетика (към храната и към тях самите). Те си хапват вкусотии, не ме разбирайте погрешно, аз не пропуснах да опитам топящите се в устата, изкушаващи „макарони“. Но истината, поне за мен, е да се хапва с мярка.

Да вземем за пример закуската: един кроасан с чаша кафе. Ако сравним баничката с боза и кроасана с кафе ще видим че грамажът на баничката е два-три пъти повече от този на кроасана.

За обяд французите хапват салата или сандвич в близкото „кафене“, но никога на крак. Да си призная не видяхме някой да хапва докато върви или чака за автобуса.

Когато вечеряхме, това, което ми правеше най-силно впечатление бяха малките масички в заведенията. Малки чинии, малки порции. А салатите и сирената винаги присъстват във вечерното меню на французите.

Такива са впечатленията ми от кратката екскурзия до Париж. Ако някой има други наблюдения защо французите са слаби, ще се радвам да ги сподели. Може да научим още някой трик, който да ни поддържа във форма.