Хонконг- градът с най-много небостъргачи в света!

От къде да започна? Много е трудно да се обобщава за този град. Има много интересни факти, които още не съм навързала и не съм си обяснила. Хем е част от Китай, хем няма ограничения на интернета и хората говорят английски. От една страна е чист и подреден, от друга страна хората носят маски срещу праха по улиците. Сградите са високи, а апартаментите много малки. По-голямата част от Хонконг е в планини и резервати, а в града няма паркове и детски площадки. Ще ви споделя видяното, но и ще ви ангажирам с размишленията си по тези въпроси :).

За едно нещо нямам съмнения: Хонконг има най-вълнуващата гледка от небостъргачи, която съм виждала: повече от Ню Йорк или от Дубай. В Хонконг са 36 от 100те най-високи сгради в света! Както споменах, голяма част от територията на този самостоятелен административен район на Китай се заема от резервати, скали и планини със стръмни склонове, което остава много малка част (около 25%) от територията за строителство. Това е и причината за височината на сградите, както и за изключително високите цени на жилищата и оскъдната квадратура на апартаментите. Ние бяхме наели „огромен“ апартамент (не повече от 40 квадрата), състоящ се от две спални, хол, кухня и баня. В спалнята от врата си направо на леглото, има място колкото да минеш до нощтното щкафче (ама настрани), а кухнята беше по-малка от една тоалетна.  Интересно какво ли при тях се води малък апартамент, ако този беше голям.

Посетихме Хонконг в периода на бурите и тайфуните, за наша радост такива не преживяхме, а само ни поваля за кратко. Но дори и дъждът не успя да ни разхлади. Температурите не паднаха под 28 градуса, а влажността под 79%. Докато излезеш навън и вече си мокър от влагата, опитваш се да се скриеш на сянка в някое кафе, но там работи климатика здраво, и замръзваш за секунди. Научихме се да си носим по една връхна дреха в чантата.

Пътувахме 11 часа с нощен полет през Мюнхен. Неуспяхме да поспим заради турболенция. И виното не помогна. Заобикаляхме бури, от прозореца ни премигваха светкавици, беше много страшно.

Най-накрая кацнахме благополучно в Хонконг, взехме си багажа и към такситата. Знаехме, че те са най-евтиния и удобен транспорт тук. Уви не случихме на шофьор. Пътувахме час и нещо, обиколихме няколко пъти острова, свързахме шофьора с хазяйката ни, но нищо. Накрая ние поискахме да слезем и сами да си намерим сградата по GPS-а на телефоните. На връщане вече не направихме тази грешка и избрахме метрото до летището и за около 10 евро след 25 минути бяхме там.

За разлика от шофьора на таксито другите хора говореха английски. Някои повече, други по-малко, но като цяло в 90% от случаите комуникацията се развиваше в правилната посока, а в другите 10% се озовавахме на обратната страна на острова и със 100тина хонконгски долара по-малко :).

Влиянието на англичаните през последните 150 години силно се усеща в Хонконг. Не само в това, че английският е официален език, но и с това, че движението е на обратно и че имат собствена парична единица: хонконгски долар, който е приблизително 1/10та от еврото. Също така хубаво е, че има разнообразие от чужди ресторанти и заведения за бързо хранене. Така че, ако не ви се яде китайско или „традиционно“, както те го наричат, можете да си похапвате в италиански, френски или непалки, ако щете, ресторанти. Всяка сутрин закусвахме в любимото ни от Великобритания „Прет а маже“. Отново беше на ниво.

Още първия ден се качихме на туристическите автобуси Биг Бъс. Удобни са, защото правят обиколка на всички забележителности и така си набелязахме какво да разгледаме през следващите дни. Но не разчитайте на точността им, ние упорито си почакахме час и нещо в жегата преди да се откажем от тях и да си вземем такси.

Едно от забележителностите на Хонгконг, които посетихме беше плаващият ресторант Джъмбо. До него стигнахме с малка лодка, управлявана от възрастен китаец или хонконец, който ни кимаше усмихнато, че разбира какво му говорим, дори и когато не му говорихме.

Учудващо, за плаващ ресторант, този беше много стабилен. Гледката разкошна, храната или по-точно китайското беше много вкусно, а обслужването най-доброто, на което попаднахме в Хонконг. Чувала бях, че обслужването в Азия е най-доброто в света. Бих казала не и това в Хонконг. В повечето ресторанти там автоматично добавяха 10% към сметката за сервиз. Това водеше до занижено качество на обслужването: често забравяха части от поръчката, не бяха любезни, разливаха чай по масата и това, което беше много неприятно, но явно е част от културата им, е след като ти дадат сметката да стоят до главата ти, втренчени в теб докато я платиш?!? От друга страна, интересен факт беше, че ни подаваха рестото и покупките с две ръце. Това означавало, че това, което даваш е от сърце.

Друго странно за Хонконг беше силната миризма по улиците. От многото ресторантчета и магазинчета за сушена риба, чай и подправки лъхат силни миризми, които заради жегата стават още по-неприятни. Повечето хора не обръщаха такова внимание на миризмата по улиците, защото най-вероятно са свикнали с нея. Но така или иначе ние не прекарвахме времето си само по улиците. От време на време влизахме да разгледаме уникално скъпите им магазини.

И така, да си говорим за пазар…Можем само да си говорим, защото от тези огромни търговски центрове, които заемаха поне първите 3-4 етажа от всяка сграда бяха пълни само с най- най-лъскавите бутици, то не бяха Картие, Тифани, Армани, Бос и пак Картие, Ролекс и пак Картие…. Е толкова магазини на Картие в един град сигурно няма никъде другаде. С голямо учудване установих, че всички тези магазини са пълни или ако не пълни, то имаше хора даващи си вид, че пазаруват там. Като заглеждах хората по улиците, в метрото, изглеждаха, нормални, скромни, облечени в удобни дрехи за разходка или в общоприетото офис облекло. Решихме, че трябва да има и друг вид магазини, нормалните, но такива не видяхме. Но за сметка на това посетихме онези алъж вериж пазари, където е обидно да купиш стока без да се пазариш.

Оставихме истинския пазар за последния ден. Намерихме „Женския пазар“, така наистина се казваше. Това е раят за туристи: имаше сувенири, имитации на чанти, часовници, дрехи, обувки, 3D калъфчета за телефони и какво ли още не. За без пари можте да се сдобиете с часовник Ролекс, чанта Луи Витон, тениска Поло и маратонки Найк. Дори се опитват да ви убедят, че стоките са истински и първоначалните им цени са доста близка до тези на самите марки. Веднъж започне ли играта с надлъгването, може да се стигне до 1/10та от първоначално обявената цената. Целият процес е много интересен да се наблюдава.

А ако сте от артистичния тип, може да се вживеете в сценката и да се позабавлявате на изкусната игра на търговците, хванали по една елка, уж смятайки каква отстъпка да ви дадат, така че, те да не са на загуба. Когато не се съгласите с цената им и си дадете вид, че сте се отказали, те тръгват след вас и ви подвикват, ако усетят колебание, дотърчават след вас и ви дърпат да се върнете и започва втората фаза от преговарянето. Сега вече ви обявяват цена само с една идея по-висока от вашата, ако и тази не мине се съгласяват до където вие сте паднали. Но се държат все едно, че сте ги прецакали и че само сега и само днес са склонни да ви направят отстъпка защото сте им симпатични, сте им първите клиенти и подобни. Всеки продавач си имаше собствена стратегия за пазарлък, няма да ми стигне времето да ви разказвам историята на нашите сувенири.

Още един интересен факт беше липсата на деца по улиците, в метрото, ресторантите и търговските центрове, просто не виждахме деца. Вярно е, че в Китай има ограничение за едно дете на семейство, но в Хонконг това не важи и все пак нямаше деца. Едно обяснение би било, че Хонконг не е подходящ за отглеждане на деца, има много смог, климатът е горещ и няма площадки за игра пред блоковете, както ние сме свикнали. Или хората с деца предпочитат да живеят на други, по-спокойни и удобни за деца места. Второто ми предположение е, че тези детски градини, просто са на високите етажи на сградите и имат пригодени на терасите детски съоръжения и места за игра. Всичко е възможно.

Сега идваме на любимото ми място от Хонконг и предполагам любимото на всички, които са били тук: баровете по покривите на небостъргачите. Ние бяхме само на две от многото такива места. НЕВЕРОЯТНО! Цял Хонконг нощем свети с какви ли не светлини, всяка сграда има хиляди лампички, които правят светлинното шоу велико. Няма симетрия или синхрон, всяка сграда за себе си, но коя от коя по-интересна. Гледаш и неможеш да се нагледаш. Пиеш си коктейлче в изискан бар, говориш си с приятели, сякаш е обикновен делничен ден (след работа), обсъждаш високите цени, нелюбезния келнер, но отместиш ли поглед, си като на кино. Всичко около теб е в небостъргачи. Тази гледка си заслужава и дългия полет, и жегата 🙂

This slideshow requires JavaScript.

Има още много за разказване, но мисля да го оставя за следващия път. Тогава ще ви покажа и снимки от голямата статуя на Буда, разходката ни до Макао, и прекрасния ден, който си изкарахме в Дисниленд Хонконг. А до тогава наслаждавайте се на прохладното време.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s